Български и британски етнолози посетиха „Стъпките на Демир Баба“ край село Йорданово

На сн.: вляво - проф. Дейвид Шанкланд - директор на Кралски антропологически институт на Великобритания и Ирландуия, и доц. д.р Илия Недин - ръководител на катедра в Югозападен университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.

Наскоро екип от български и британски етнолози, представители на висши учебни заведения в Благоевград, Бристол и Берлин, водени от силистренския етнолог д-р Йордан Касабов като техен консултант по научни проблеми, свързани с алианите у нас, посетиха село Йорданово, посрещнати от тамошния кмет Ведат Сали.

Целта на визитата бе запознанство на място с един свързан с легендарния Демир Баба (Железния баща) обект, който е недостатъчно познат в Крайдунавска Добруджа и дори не е превърнат в място за посещение. Обектът се нарича „Стъпките на Демир Баба“. 

Те са свързани с част от „маршрута“ (включващ също село Руйно, Дуловско, където също е обособено теке) на великана над великаните, юнака над юнаците, героя над героите, мъдреца над мъдреците и заповедника на водата и огъня.

Среща при кмета на село Йорданов на целия екип

Той е известен още като „воин на правдата“ и е част от най-старите творения във фолклора на българския народ. Началото е още в предхристиянските времена на митотворчеството, когато по нашите земи са живели траките. 

Съхранени са в паметта на населението от Североизточна България и се разказват както на български, така и на турски език, подхранвани от култовата практика в древното тракийско време, а след това като християнско и накрая алианско светилище при извора „Петте пръста“ край теке „Сборяново“ насред Лудогорието.

Тези предания в по-голямата си част са слушани и записвани именно на това място, превърнало се в култово за няколко религии. Разказвачите на тези легенди най-често са били възрастни мъже  (християни и мюсюлмани). Едни от тях са ги предавали за поколенията сухо и схематично, други – с фантазия и поетично вдъхновение.

В легендите за Железния баща са отразени, според народния мироглед, далечни исторически събития, засягащи Североизточна България. В образа на героя е олицетворена вярата и надеждата на обикновения човек в победата на доброто над злото и насилието.

В основата е „Баш великан – дух”, който „не умира, а се скрива нейде из дълбоките пещери и излиза в трудните за хората години на войни и размирия”. Говори се още за жертвен курбан с благоговение и за ходене по скалите за търсене на стъпките от обувките на светеца великан, по следите от колелетата на колата му и подир белезите от копитата на биволите и коня му или даже след белезите от лапите на кучето му.

Първите записани сведения за легендарните подвизи на Железния баща са на османотурски език от 1824 г. в ръкописната апокрифна книга „Веляетнаме“ (книга светописание за подвизите на Демир Баба, копие от която се съхранява в Регионален исторически музей Силистра). Допуска се, че под образа на Железния баща трябва да се търси спомен за хан Омуртаг. 

През 1982 г. е направен първият опит за хронологична класификация и анализ на легендите пред Първия национален симпозиум – Североизточна България, проведен в Добрич. Тогава е обоснована тезата, че е налице един разгърнат разказ за автохтонен фолклорен персонаж, създаден в далечното праисторическо време.

Като носител на огромна сила, Железният баща (с железни обувки на крака, с желязна костура касатура на пояс и с желязна брадва на рамо), според легендите, извършва фантастични подвизи, свързани със сломяването на скали и гори за циклопския му строеж, с прехвърляне на сечивото (брадвата) през хълмове и лесове; с извличане на вода от земята; с борба с чудовища и други сили, характерни за предхристиянските легендарни времена на великаните, наричани елини, жидове, джиневизи и пр.

Като повелител на силите (духовете) на водата, огъня и въздуха, той се родее с персонажите от соларно-хтоничната религия на траките и с героите от божествените митове на древните народи, свързващи трите нива на света – подземния, земния и небесния.

Подобно на Крали Марко, Железният баща се проявява и след християнските времена и особено когато над родната земя надвисва сянката на османското робство. За последен път Демир Баба се появява по време на Плевенската (Освободителната) война, когато оставя завета: мюсюлманите и християните от Лудогорието да си помагат като братя от общ корен и деца на една земя. После изчезва, като обещава да се появява в усилни години с друг образ и под друго име.

Железният баща имал трима побратими: Презморецът Лечител (Денизли Хеким Али баба), който бил от легендарните моряци и останал при оттеглянето на водите, заселен при с. Варненци, Тутраканско; Мъдрецът Стогодишник (Юзсенели Юсеин баба), който живеел при изворите на воденската река Чеир дере, и Юнуз Глупакът (Юнуз абдал), заселен до йонковската река Янлъсча.

Железният баща – Демир Баба, олицетворява прехода от бронзовата към желязната епоха и култовата практика, свързана с него, поддържа легендите за великана, дарител на блага.

От епохата на Залмоксис и Орфей, през ранното християнство и в алианството еднакво силна е идеята за сливането на душата с природата, за обожествяването на човека, за отшелничеството и мистицизма като път към проникване във вселената. Казват, че там, където се е запазил духът на мистицизма, има повече уважение и толерантност, мир и спокойствие. 

И хората са по-мъдри и добри. Затова и на Илиндене общият празник на всички, които считат другите за равни. (Материалът е скромна извадка от сборник с легенди и научни изследвания „ДЕМИР БАБА – ЖЕЛЕЗНИЯТ БАЩА“, поместен в сайта www.gutenberg-bg.com).